Асен Личев: Безхаберието по поречието на Дунав вече застрашава енергетиката и питейната вода на България

Критично ниското ниво на река Дунав в българския участък, за което Изпълнителната агенция „Проучване и поддържане на река Дунав“ (ИАППД) съобщи, не е просто природен феномен или обикновено засушаване. То е тежка присъда над десетилетното държавно бездействие и абсолютната липса на стратегическо управление на националните ни водни ресурси. С тази констатация хидрологът и бивш министър на околната среда и водите Асен Личев започва своя анализ, написан за агенция БГНЕС.

„Данните днес са повече от стряскащи: водата отстъпва с между 3 и 6 сантиметра на денонощие в средния и долния български участък. Станциите в Оряхово, Русе и Силистра отчитат критични нива от над минус 120 сантиметра под условната кота нула. Резултатът е предвидим – блокиран речен транспорт, масивни прагове около островите Батин, Белене, Вардим и Белозем, и милионни загуби за международния бизнес. Но най-опасният сигнал дойде директно от националната ни сигурност – АЕЦ „Козлодуй“ беше принудена превантивно да намали общата мощност на двата си работещи блока (5-и и 6-и блок) с около 90 мегавата. Причината е именно критичният спад на речното ниво, който подкопава оптималния хидравличен режим на бреговата помпена станция, отговорна за охлаждането на централата.

Докато Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) и Българският ВиК холдинг ни успокояват с чиновнически ПР доклади, че спадът на Дунав „не застрашава“ питейната вода, хидрогеоложката реалност на терен отдавна ни удари през лицето. Драстичното и продължително маловодие изсушава алувиалните речни тераси и директно дренира плитките подземни водоносни хоризонти.

Ярък пример за това беше Свищов. Гледката на пресъхващото речно легло бързо се превърна в хуманитарна и социална криза, след като основните водоизточници на града – кладенците тип „Раней“ 1 и 2 – изгубиха над 50% от дебита си за броени дни, а в околните села Вардим, Царевец, Горна Студена и Козловец беше обявено бедствено положение. Тогава държавата изгради авариен километър и половина довеждащ водопровод „на пожар“, за да включи в системата резервния дълбок кладенец „Раней“ 3 и да вкара спасителните 1000 кубически метра вода на денонощие за града.

Но това е временно кърпене на парче! Включването на дълбоките стратегически кладенци изпомпва невъзобновимия ни подземен резерв, докато амортизираната и прогнила ВиК мрежа в региона продължава да пилее до 90% от добитата вода директно в земята. Нещо повече – администрацията умишлено крие от обществеността данните за застрашеното физико-химично качество на водата (риск от повишено съдържание на манган, тежки утайки и нитрати при нисък воден стълб), маскирайки дефицита зад паравана на „планови ремонти“ и „технически аварии“. Истината е, че безхаберието по поречието чука на вратата на всеки български дом в крайдунавските региони.

Българският участък от реката е с дължина 460 км, но той на практика не се управлява. Ние просто гледаме как милиарди кубически метри вода изтичат безвъзвратно към Черно море, докато Северна България е заплашена от хронично безводие. Спешно е необходима държавническа воля за три радикални стъпки:

1. Рестарт на преговорите с Румъния за Хидротехническите комплекси (ХТК) при Никопол–Турну Мъгуреле и Силистра–Кълъраш. Изграждането на тези язовирни стени и шлюзове ще превърне реката в контролиран басейн, ще гарантира на 100% охлаждането на АЕЦ „Козлодуй“ при всякакви климатични аномалии и ще генерира огромно количество евтина, независима и зелена ВЕЦ енергия.

2. Целогодишно и постоянно държавно драгиране на критичните прагове, а не инцидентни и закъснели договори, когато корабите вече са заседнали в пясъка.

3. Мащабна модернизация на помпените станции за напояване в Северозападна и Централна Северна България и спешно целево финансиране за подмяна на магистралните водопроводи.

Времето за заричания и празни обещания свърши. Докога ще люпим семки на брега? Време е институциите да спрат да наблюдават реката с бинокъл и най-накрая да започнат да я управляват.“